Шампионски завършек на сезона за Дулички

Димитър Дулички завърши сезона по най-добрия начин след като спечели победата в последното състезание в Бразилия. Шампиона в първия сезон на лигата нямаше конкуренция на пистата Интерлагос и записа шестата си победа за сезона, с което изравни рекорда на Христо Ичов, който завърши втори.

Последен на почетната стълбичка се качи Димитър Пашов, което му донесе второто място при пилотите за сезона.

От Turbo Racing Group бяха направили специални корекции по болида на Дулички, с което показаха уважението си към Михаел Шумахер и неговата кариера във Формула 1, както и първата пилотска титла на Turbo Racing в историята на отбора.

Не всичко обаче изглеждаше лесно за Дулички след като загуби квалификацията с по-малко от една десета от Христо Ичов, който показа, че е най-добрия квалификатор тази година грабвайки поредния си пол-позишън, с което загатна за амбиции за победа номер седем през сезона.

За съжаление на Христо обаче на старта на надпреварата той направи може би най-слабото си потегляне и изостана драстично в колоната, което позволи на Дулички да поведе колоната и да наложи собственото си темпо.
Спорното поведение на част от пилотите не след дълго сложи край на амбициите на Ичов за победа. След десетина обиколки бе ясно, че битката на Христо в този ден ще бъде за конструкторското сребро.
В началото на надпреварата изненадващо или не за втора позиция се бореха Тодор Пангев и Кирил Стоянов, които се възползваха по перфектен начин от проблемите на Ичов. Той пък от своя страна следеше ситуацията зад тях и подготвяше атаки. За съжаление на Христо обаче непрекъснати контакти с други болиди тотално объркаха състезанието на пловдивчанина, което доведе до недоволство от негова страна към част от противниците си след края на надпреварата.

Далеч напред от проблемите Димитър Дулички записваше поредица от най-бързи обиколки в състезанието и се отдръпваше с бясно темпо пред останалите, записвайки обиколки с над една секунда по-бързи. Дулички знаеше за проблемите на Ичов и бе запознат, че неговия момент е дошъл и трябва да даде всичко от себе си в името на победата на тази удобна за него през годините писта.
Борбата за второто място пък продължаваше с пълна сила, като в нея вече присъстваше и втората кола на Turbo Racing в лицето на Ясен Стамов, което ги правеше фаворити за второто място при конструкторите.

Малко по-назад в класирането Владо Стоянов изпусна контрола над болида си. Радо Иванов, който се намираше точно зад него като по чудо успя да реагира и до инцидент за радост не се стигна.
Изкачването на Ичов в класирането пък продължаваше. Първата му ”вертва” бе Кирил Стоянов, а малко по-късно същата съдба имаше и Тодор Пангев. И точно когато всички си мислеха, че проблемите на Ичов са свършили се стигна до негова грешка, която го върна отново там, където бе няколко обиколки по-рано.
След осем обиколки класирането водеха двата болида на Turbo Racing, което в края на състезанието можеше да им донесе първа двойна победа за сезона и второто място при конструкторите. Все пак в отбора знаеха, че е твърде рано и нямаше прибързана радост.

Безспорно най-интересното място на пистата бе борбите на Ичов. Нов удар по амбициите на пловдивския ас дойде на спиране за първи завой, където неговия съотборник Димитър Пашов не прецени добре ситуацията и завъртя колегата си.
Битката на Тодор Пангев и Кирил Стоянов продължаваше и бе за вече трета позиция, място, което можеше да донесе подиум на един от двамата. Няма как да не отбележим коренната разлика в отношението на двамата, когато се борят по между си и когато правят това с Христо Ичов. Огромен феър плей между тях и доста по-агресивни маневри срещу Ичов. Може би това е продиктувано от факта, че Пангев е мениджър на Кирил Стоянов. Кой знае?

Христо от своя страна едва ли имаше време да мисли за това, тъй като отново бе зад тази групичка от пилоти и трябваше да ги изпреварва. Зрителите пък се питаха дали и този пък ще се стигне до проблеми за Ичов.
В крайна сметка в началото на петнадесетата обиколка пловдивчанинът най-накрая бе на чиста писта, като единственият останал негов съперник за изпреварване бе Ясен Стамов на няколко секунди по-напред.
Далеч напред пък се движеше Димитър Дулички, чиято задача вече бе да държи доброто си темпо и да не позволява концентрацията му да пада.