Дулички над всички в хаотичния финал за Гран При на САЩ
|Димитър Дулички от отбора на Turbo Racing най-после успя да се разпише като победител през Сезон 3 на БРЛ, след като пръв успя да докара болида си до финала при крайно необичайни условия. Само още 2-ма пилоти видяха карирания флаг – Петър Николов от BMW Shark F1 и Иван Леонов от Sparta.
Старта отново беше белязан от малък брой участници, но това до голяма степен се дължеше на необичайния ден и час за провеждане на състезанието, избран заради Световното по футбол. Други фактори попречили на някои от участниците да стартират бяха ваканционното им настроение, технически проблеми или заетост през деня. За сметка на това видяхме завръщането на Владимир Стоянов, който не беше стартирал от много време, но въпреки отсъствието си успя да се представи на добро ниво. Също така състезанието отново бе наблюдавано от вярната фенка на лигата Петя Илиева, която има аспирации да се пробва и като участник в бъдеще.
Квалификацията беше спечелена от Христо Ичов, въпреки няколкото грешки които допусна, като може би имаше и късмет че най-бързия в тестовете преди състезанието, Димитър Пашов от Eventa F1, не взе участие в старта. Също така основните конкуренти на Ичов в този старт, Николов и Дулички, имаха свои проблеми по време на летящите си обиколки – Николов сгреши в първи сектор и като че ли не караше на ръба на възможностите на колата си, Дулички пък ги прекрачи прекомерно на ускорението на един от десните завои и се поднесе, което го отпрати на последната позиция на старта.
Така Ичов потегли пръв пред Николов, който все пак успя да се нареди 2-и, а 3-и беше Иван Леонов който се възползва от грешките на останалите с добра обиколка. На старта Ичов потегли добре, но Николов за момент тръгна твърде рано и това му донесе наказание за фалстарт. Дулички пък направо се изтреля от последната позиция и на влизането в първи завой вече бе 2-и зад Ичов.
В първите няколко обиколки Ичов като че ли нямаше нужната увереност в болида си и Дулички започна атаки в края на дългата права, възползвайки се от слипстрийма на лидера. С по-късно спиране от страна на Ичов, както и избягване на излишни рискове от страна на Дулички, позициите им се запазваха непроменени няколко обиколки подред, но беше ясно че Ичов този път няма да му бъде лесно, освен ако темпото му не се подобреше значително.
Зад двамата лидери Леонов успя да настигне Стоян Барбуков, който отново караше въпреки контузията на крака си, и в крайна сметка му отне 3-тата позиция, но вече изоставаше на около 8 секунди от втория. Николов пък, след като изтърпя наказанието си, постепенно настигна Владимир Стоянов, и двамата направиха интересна битка, като Стоянов успяваше с по-късно спиране да се отбранява доста успешно и да затрудни максимално Николов. В крайна сметка обаче пилотът на BMW Shark успя да спечели позицията и да подгони намиращия се далеч напред Барбуков, но само чудо можеше да го върне отново в битката за победата.
През това време отпред на колоната вреше и кипеше, след като Дулички най-после успя да отнеме първото място на Ичов, само за да го загуби няколко завоя по-късно поради необяснима загуба на скоростта на правата в сектор 2. Въпреки това, Ичов не можа да избяга напред и след своя грешка се наложи отново да гледа болида на Turbo пред себе си, този път за постоянно. С помоща на слипстрийма, Ичов все пак поддържаше близка дистанция до новия лидер Дулички, и реши да влезе в бокса пръв, може би надявайки се с новите си по-твърди гуми да съкрати разликата така че след стопа на пилота на Turbo да успее да си върне първото място. В крайна сметка така и стана, след като Дулички остана на пистата още цели 3 обиколки, докато Ичов записа най-бърза обиколка непосредствено след стопа си. Дулички излезе на малко над 3 секунди зад Ичов, но гумите му явно работеха много по-добре, а и имаха повече ресурс, тъй като в рамките на 2-3 обиколки разликата беше стопена и битката се поднови с нова сила.
Докато се случваше всичко това, назад Николов успя да се пребори и със Стоян Барбуков, който обаче не се даде лесно и с по-висока скорост на правата принуди Николов да прояви търпение докато намери място за предприемане на успешна атака. След като стана 4-и, Николов така и не можа да стопи напълно разликата си с 3-ия Леонов, но все още нищо не бе решено, тъй като Леонов сякаш износваше прекомерно гумите си и това можеше да навреди на стратегията която беше избрал. Николов имаше по-високо темпо, но разликите бяха големи и трябваше да чака до влизанията в бокса за да получи шанс да прогресира по-напред.
Отпред Ичов явно изпитваше сериозни проблеми с баланса с гумите Медиум, тъй като се поднасяше на някои места и превърташе гуми на ускорението от по-бавните завой. Дулички сякаш нямаше подобни проблеми и в крайна сметка успя да изпревари отново Ичов, и този път да отвори преднина от около 2 секунди. Тъкмо когато нещата изглеждаха решени, беше ред на Дулички да сгреши леко, а Ичов пък сякаш се адаптира към баланса на болида си или гумите му започнаха отново да държат, и така съкрати изоставането си до лидера. Тази размяна на добри и не толкова добри обиколки продължи още изестно време, докато Дулички не сгреши сериозно в началото на 3-и сектор и след удар в стената се наложи да смени предния си спойлер в бокса. Ичов реагира незабавно и спря за нови гуми една обиколка по-късно, като заложи на Супер Софт – идентични с тези на Дулички. Както се разбра по-късно, Ичов е бил планирал да направи само още един стоп и да кара до края с Медиум гумите, но страхувайки се от бързото темпо на Дулички с чисто нови по-меки гуми, е решил да покрие стратегията му.
Така лидер отново беше Ичов, но този път с 15-16 секунди пред Дулички, като тази дистанция се запази през следващите 10-15 обиколки. Виждаше се че и двамата пилоти дават всичко от себе си във всяка една обиколка, и се бореха за всяка една десета от секундата. През това време далеч назад Николов, с по-новите си Супер Софт гуми, най-после успя да мине пред Леонов, след като последния спря за втори път в бокса. Барбуков и Стоянов пък вече не фигурираха сред участниците, след като отпаднаха от състезанието. Така само 4 коли наближаваха финала и всичко изглеждаше решено, но се случи нещо напълно непредвидено…
По необясними причини температурата на въздуха падна до 0 градуса по Целзий, което бързо охлади асфалта и от там гумите на болидите. Пилотите неизбежно трябваше да се адаптират към пониженото сцепление и нарушението в баланса между предна и задна ос, което доведе до някои критични моменти в отделните завои, но все пак всички се задържаха на трасето без сериозни последствия. Тогава обаче, малко преди последните спирания в бокса за пилотите с 3 стопа, температурата на въздуха скочи до над 60 градуса, асфалта бързо се нагря, гумите и двигателите започнаха да прегряват, и всеки от пилотите беше принуден да направи всичко възможно да запази колата до финала.
Малко след като температурите станаха високи колкото в пустинята Сахара, дойде и момента в който състезанието се реши. Ичов, който в опитите си да предпази двигателя си се движеше на ниски обороти и високи предавки през завоите, се поднесе на изхода на един от десните и се заби в стената, което потроши предния му спойлер. Движението на болида на Ичов с ниска скорост и последвалото излитане на още един завой след това поради липсата на крило, явно доведе до тотално прегряване и повреда на двигателя, оставяйки колата на Sparta заровена в чакъла, малко преди входа на питлейна.
Така Дулички поведе, и с пресметливо каране успя да докара колата си до финала, взимайки победата. Николов направи същото за второто място, а Леонов, който дори изключваше напълно двигателя си на правите, успя да вземе третото място и така да запише втория си подиум през сезона.
В класирането при пилотите Ичов все още води убедително и дори има шанс да спечели титлата още в следващия старт на пистата Сузука в Япония. С 3-тото място на Леонов пък, Sparta си осигуриха предсрочно титлата при отборите.
Дали на Сузука отново ще станем свидетели на подобно интересно състезание и дали ще видим отново различен победител, ще разберем само след седмица и нещо.